Защо се върнах в България?

nxo2zskhthg-sasha-freemind
Image Sasha Freemind

Имах нужда да напиша тази статия, защото искам по-скоро да дам отговор на себе си, отколкото на някой друг. Но също така, за да помогна и на други, които също си задават този въпрос или обмислят евентуално завръщане в родината. А и също така реших, че е време да напиша нещо на български, което се оказа доста по-успешно начинание, отколкото очаквах, и далеч по-приятно. Ах, свободата да използваш родния си език е просто незаменима!

Ето какво написах:

Върнах се, поради същата причина, поради която и заминах – нещо отвъд самата мен ме подтикна да направя тези рискови и в двата случая крачки. Като се замисля по-дълбоко, всъщност потребността да замина беше комплексна.

Винаги съм се смятала за буден човек, различен от масата, който се бори срещу това, което разбира за несправедливо. И подсъзнателно винаги съм искала да докажа на „света“, че това да си различен не означава, че има нещо сбъркано с теб.

От ранна възраст си отрязах косата къса, след това реших да я сплета в непокорни расти, само и само за да покажа на всички, че външният ми вид не ми пречи да имам добро образование, работа, семейство и т.н. – живот като цяло.

Разбира се, често се сблъсквах с предразсъдъци и стереотипи. Но след известно време борба на родна почва, реших да пробвам стратегията си навън. Истината е, че усилената ми дейност да доказвам тези неща, не беше дала много плодове, както може би очаквах. Бях разочарована, чувствах се неоценена и неразбрана. Исках да се махна от всичко това, а и периодът беше подходящ – тъкмо бях завършила висшето си образование, бях се върнала от бригада и бях жадна за подобни преживявания. Светът се отваряше за мен и аз за него.

Така и не успях да намеря логичен отговор на въпроса „Защо Ирландия?“. Официалната ми версия беше, че съм дошла на малкия зелен остров, защото ми се пътуваше, тъкмо се бях прибрала от бригада в Аляска и последвах предложението на моя най-близка приятелка, която също беше на бригада в САЩ, и беше срещнала няколко ирландци в местния ирландски пъб, и ѝ бяха харесали.

Поне това отговарях на изненаданите ирландци, които се интересуваха от мотивите ми. Но знам, че причината е много по-дълбока и обширна. За себе си си обяснявам, че там съм имала страшно много уроци да науча, още повече неща да преживея, плюс възможността да създам моето си семейство.

Уви, докато бях там на тихото островче загубих и по-голямата част от родното си семейство. И точно тук се криеха най-големите ми поуки и духовно израстване – океан от дълбоки изводи и истини за мен самата.

Ако ме попитате защо се върнах в България след почти девет години, ще ви дам друга официална версия – че имах трудности в Ирландия с намирането на място за живеене, беше прекалено скъпо за семейство ни, в България имам имот, където можем да останем известно време без да имаме големи разходи, докато решим накъде да поемем отново. И това наистина е така.

Но в момента, в който стъпих отново на българска земя, се усъмних и осъзнах, че това не е всичко.

Това е по-скоро логичното обяснение, което е необходимо при вземането на такива важни житейски решения. Но повечето от действията ни реално са ирационални т.е. не са продиктувани от обосновани, последователни решения, а напротив. Това са открили съвременните психолози – поведението ни се влияе от различни фактори и в никакъв случай не вземаме решения единствено на основата на това кое е най-разумното.

Така се чувствам и аз – не мога напълно да обоснова решението си за прибиране в родината, но знам, че е смесица от причини и подбуди.

Това, което усещам е, че имам работа за вършене на родна земя. Имам доста домашно за писане тук, след като съм изучила не малко уроци навън. И може би затова трябваше и да замина – да науча тези уроци, поуките от които да мога да приложа по-късно у дома.

Факт е, че откакто съм се върнала, гледам на България с по друг поглед. Дълги години идвах и заминавах, и си казвах неща от рода на „ето защо заминах“. Дълги години се чувствах неспособна да променя нито обстоятелствата около мен, нито отношението си към тях. Не беше място за мен, защото нито аз, нито България беше готова.

Сега е по-различно. Преживях толкова трудности – учители под прикритие, както аз ги наричам – по време на престоя си в Ирландия, че вече просто не съм същият човек. Видях, че и там има негативи – предразсъдъци, дискриминация, несправедливост. Но в един момент всички, които сме емигрирали, си задаваме един въпрос:

„Заслужава ли си потта, кръвта и сълзите?“

Всичко е 50 на 50,  “фифти-фифти”. Но това е друга тема.

В действителност след толкова време извън България, сега не виждам единствено хаос, апатия и куп други негативни определения. Повярвайте ми, виждам желание и воля, виждам дребни и не толкова дребни добрини навред, виждам смелост и решителност, съпричастие и милост, топлота и сърдечност.

Не съм изгубила надежда (или по-скоро съм си я възвърнала), въпреки че реалността изглежда безнадеждна. И е вярно, че затова много от нас заминаха и затова продължават да напускат, превъзмогнати от това проклето разочарование и обезверяване, и решени да не се оставят да бъдат залети и потопени, тръгват да плуват срещу течението по пътя на емигрантството.

Може би е истина, че всеки един от нас в един момент не може да издържи на натиска и възможността да замине е изключително привлекателна. И някои го правят дори и на късни години, като например баща ми, който беше на 56 години когато емигрира.

Но в един момент, след многобройни падения и полу-възходи (защото, разберете, не след всеки удар си по-силен) успяваш да събереш това, което е останало от теб и сътворяваш нещо напълно различно – твоя нова по-добра версия.

И ето ме пак в родината – с нова решителност, вяра и кураж. Искам да правя неща, които досега не са ми идвали наум – искам да давам от това, което съм научила, разбрала, видяла и преживяла. Искам да давам светлина и надежда на тези, които най-много имат нужда от тях. Както наскоро прочетох в един коментар, връщаме се заредени, ентусиазирани и с идеи. И това е точно как се чувствам.

Не съм се върнала, заради себе си или имота си, или по-евтиния живот. Не, върнах се, защото искам да съм от полза на някого и нещо по-голямо от мен, като моите сънародници и страна, и изобщо докъдето ме доведе това желание. Дори и един човек да успея да докосна с този разказ ще знам, че всичко си е заслужавало – всяка една битка, рана и сълза.

И знам, че не съм само аз. Знам, че има много други като мен. Други, които през цялото време са плували срещу течението на родната среда, и които са останали, въпреки че са искали да заминат. Други, които са още по-надалеко и покоряват още по-високи хоризонти (и падат по-отвисоко), но зовът себе си българи не със срам. Други, които заминават късно, защото усещат, че нещо в тях бавно угасва и ужасени решават да разчупят познатото.

В която и посока да решим да поемем, има част от нас, която остава – ту се засилва, ту отслабва. Тази част е връзката с родината и родното, със земята и майката. И колкото да я потискаме, игнорираме и опитваме да заглушим – тя е нашата сърцевина.

А какво бихме били без нашите сърца?

Posted by

I'm Vilina Christoph and I share my journey of healing and transformation. My awakening was triggered by the death of my mother and sister of cancer. When the feelings became too much to handle, I started documenting my experiences of dealing with depression and anxiety, coping with the loss and grief, and the general lack of motivation and joy in life.  Since the beginning of this journey of transformation I've learned compassion, acceptance and love for myself and others. My mission is to encourage others to look into their pain and take on the path of self-love. By accepting who you are with all your imperfections, by loving yourself fully with all your wounds, you find the strength to be your most authentic self and you unlock your unique gifts in the world.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s