Порасналото дете, което отново събуди любовта и красотата в себе си

kristina-m-m-158845Изминалата седмица беше изключително ползотворна и две мои статии бяха публикувани в местния уебсайт HighViewArt. Благодаря на екипа им за бързата реакция и желанието да работим заедно. 

Публикувам първата статия и тук за вас: 

Порасналото дете, което отново събуди любовта и красотата в себе си

Имало едно дете. Като всяко едно дете, то обичало живота, радостта, играта и свободата на това да си невинен. Обичало да рисува, да пише, да създава различни форми и формати. Светът е бил неговото платно, а сърцето му – неговите четки.

То творило с цялото си същество – давало всичко от себе си, за да получи дори и капчица любов насреща. Тъй като то самото чувствало, че е любов, не разбирало напълно защо е толкова трудно за другите да отвърнат по същия начин.

Детето се стараело все повече в своите произведения, но насреща не получавало дори и усмивка. То ставало все по-изобретателно, създавало изключително много красота, но тя не била забелязвана.

Много често даже, то било укорявано – че заема твърде много място или твърде много време. Или че прави бели и мръсотии, или че изобщо си губи времето с тия неща.

Детето било страшно объркано. Защо неговата любов е така порицавана? Защо неговата красота е така помрачавана? Защо неговата радост е така задушавана?

За детето, единственият отговор, който съществувал е, че то не е достатъчно обично и красиво, и че радостта и любовта му са прекалени и нередни.

Започнало да прикрива чувствата си и да заглушава силната енергия, която извирала през него. Започнало да се потулва в ъглите все повече и да се затваря все повече в себе си. Не искало да навлича гнева на близките си и да ги разсърди. Затова по-добре било да си стои в сянката и да не се набива много на очи.

Минало много време и детето забравило за силната любов и красота, които струели от него. То се чувствало комфортно в сянката на собственото си аз. Там било по-сигурно и нямало опасност от конфликти и конфронтации.

Известно време нещата вървели спокойно, порасналото дете навлизало все повече в живота. Но с годините, то започнало да се сблъсква с все повече препятствия. Блъскало се здравата, чак до болка.

Докато в един момент болката била толкова силна, че то рухнало на замята. И до себе си, в този момент на погром, то видяло тази същата сянка, под която толкова време беше намирало убежище.

Защо тази тъмнина, доскоро толкова позната, сега била толкова мрачна и зловеща? Нима не бяха най-верни приятели досега? Защо тя го предаваше и не успяваше да го спаси?

Порасналото дете плю на сянката. Разбра, че любовта, която някога извираше от него беше се размътила с мрака и беше загубила силата си. Разбра, че красотата, която преди години то излъчваше, беше почернена от сянката.

Порасналото дете осъзна, че бе станало едно отражение на малкото дете вътре в себе си. Осъзна, че страхът от това любовта му да не бъде отхвърлена, бе превзел живота му като зъл диктатор. Осъзна, че то не живее в светлината на живота и сътворението, а се губи в мрака на собствената си болка и страдание.

Разбра, че без любов, животът е просто една холограма. Че без красота, светът е илюзия. Че без да бъдеш себе си, всичко е просто една велика заблуда и измама. И измамникът, и измаменият си ти самият.

Порасналото дете се зарече да направи всичко възможно отново да събуди любовта в себе си и да възобнови способността си да създава красота. Обеща си да си прости за жестокостта, че е отрекло себе си от ранна възраст. И също така да прости на хората, които не са били способни да приемат светлината му.

И днес, това пораснало дете, един красив човек, знае и вижда всичката красота в света около него. Като един лъч в тъмнината, успява да освети всяко едно дребно добро и всеки един миг обич. Тази душа осъзнава, че всички човеци в този момент са едни малки деца, които са скрили себе си в кюшето на живота си и се страхуват да покажат любовта и красотата си.

Но също знае, че няма по-могъща сила от тази на любовта. И не се страхува тя да не бъде отхвърлена. Защото знае, че дори и да не бъде разбрана, не ще бъде помрачена.

Тази статия беше публикувана първоначално в изданието HighViewArt

Posted by

I'm Vilina Christoph and here I share my journey of healing and transformation. My awakening was triggered by the loss of both my sister and mother to cancer. When the feelings became too much to handle, I started documenting my experiences of dealing with depression and anxiety, coping with the loss and grief, and the general lack of motivation and joy in life.  I knew the only way out of the darkness was to embrace all my pain and transform it. I kept untangling my story by looking into early childhood experiences, past life traumas, studying astrology and psychology, meditating on regular basis and connecting with my Higher Self. Since the beginning of this journey of self-discovery I've learned self-acceptance and self-love. I've come to terms with who I am and how I feel. I've understood how my past experiences have affected but also that I'm not a victim of my circumstances.  My mission is to encourage others to look into their pain and take on the path of self-awareness and transformation. By accepting who you are with all your imperfections, by loving yourself fully with all your wounds, you find the strength to be your most authentic self and you unlock your unique gifts in the world.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s