Отворено писмо

 

Къде беше, когато имах нужда от теб? Аз те търсих, а теб те нямаше. Вместо теб аз усещах една далечина, една мъгла, едно отсъствие, една стена. Аз се протягах и протягах, търсейки теб, но теб те нямаше.

Беше като сянка – хем си тук, хем те няма.

Защо ме предаде така? Защо ме нарани? Не ме ли харесваше? Не заслужавах ли твоето внимание?

Беше ми студено. Бях сама. Търсих любов и ласка – но усещах само студенина.

Защо ме изостави така сама в студа и мрака?

Беше ме страх – исках да ме прегърнеш и стоплиш, да ме утешиш и успокоиш.

Стоях си и чаках теб, но ти никога не дойде. Гледаше отстрани как всичко се случва и затваряше очите си.

Сърцето ти беше затворено и моето бавно гаснеше също.

Изморих се да чакам един ден. Изморих се да плача.

Измръзнах до кости и вече не усещах нищо. Сълзите изсъхнаха, сърцето ми изстина, душата ми изстена.

Трябваше да продължа сама – сам-самичка в големия, непознат свят. Не знаех и бързо трябваше да порасна, да се уча от грешките си, да се блъскам в стени, да се боря с препятствия.

Болеше ме, но трябваше да продължавам – без опора, без съвет, сама в незнайното. Без навигация, без компас. И много често се губех, лутах се и се въртях в кръгове.

В тези моменти исках ти да си до мен, имах нужда от твоята подкрепа.

Но пак се разочаровах, още повече се обърквах и започнах да обвинявам себе си.

Мислех, че аз съм виновна за всичко.

И се наказвах, линчувах се. Никога не се обикнах, защото не мислех, че и ти ме обичаш.

Изтезавах се, причинявах си болка и ти не ме спираше. Стоеше и гледаше безмълвно, а много често отвръщаше и глава.

Очакваше от мен нещо – не знам какво. Така и не го постигнах. Така и не разбрах какво искаш от мен…

От мен или от себе си?

Разбрах – в мен ти си виждал теб.

 

Тази статия първо беше публикувана в изданието HighViewArt.

Posted by

I'm Vilina Christoph and here I share my journey of healing and transformation. My awakening was triggered by the loss of both my sister and mother to cancer. When the feelings became too much to handle, I started documenting my experiences of dealing with depression and anxiety, coping with the loss and grief, and the general lack of motivation and joy in life.  I knew the only way out of the darkness was to embrace all my pain and transform it. I kept untangling my story by looking into early childhood experiences, past life traumas, studying astrology and psychology, meditating on regular basis and connecting with my Higher Self. Since the beginning of this journey of self-discovery I've learned self-acceptance and self-love. I've come to terms with who I am and how I feel. I've understood how my past experiences have affected but also that I'm not a victim of my circumstances.  My mission is to encourage others to look into their pain and take on the path of self-awareness and transformation. By accepting who you are with all your imperfections, by loving yourself fully with all your wounds, you find the strength to be your most authentic self and you unlock your unique gifts in the world.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s