Отворено писмо

 

Къде беше, когато имах нужда от теб? Аз те търсих, а теб те нямаше. Вместо теб аз усещах една далечина, една мъгла, едно отсъствие, една стена. Аз се протягах и протягах, търсейки теб, но теб те нямаше.

Беше като сянка – хем си тук, хем те няма.

Защо ме предаде така? Защо ме нарани? Не ме ли харесваше? Не заслужавах ли твоето внимание?

Беше ми студено. Бях сама. Търсих любов и ласка – но усещах само студенина.

Защо ме изостави така сама в студа и мрака?

Беше ме страх – исках да ме прегърнеш и стоплиш, да ме утешиш и успокоиш.

Стоях си и чаках теб, но ти никога не дойде. Гледаше отстрани как всичко се случва и затваряше очите си.

Сърцето ти беше затворено и моето бавно гаснеше също.

Изморих се да чакам един ден. Изморих се да плача.

Измръзнах до кости и вече не усещах нищо. Сълзите изсъхнаха, сърцето ми изстина, душата ми изстена.

Трябваше да продължа сама – сам-самичка в големия, непознат свят. Не знаех и бързо трябваше да порасна, да се уча от грешките си, да се блъскам в стени, да се боря с препятствия.

Болеше ме, но трябваше да продължавам – без опора, без съвет, сама в незнайното. Без навигация, без компас. И много често се губех, лутах се и се въртях в кръгове.

В тези моменти исках ти да си до мен, имах нужда от твоята подкрепа.

Но пак се разочаровах, още повече се обърквах и започнах да обвинявам себе си.

Мислех, че аз съм виновна за всичко.

И се наказвах, линчувах се. Никога не се обикнах, защото не мислех, че и ти ме обичаш.

Изтезавах се, причинявах си болка и ти не ме спираше. Стоеше и гледаше безмълвно, а много често отвръщаше и глава.

Очакваше от мен нещо – не знам какво. Така и не го постигнах. Така и не разбрах какво искаш от мен…

От мен или от себе си?

Разбрах – в мен ти си виждал теб.

 

Тази статия първо беше публикувана в изданието HighViewArt.

Posted by

I'm Vilina Christoph and I write about my journey of healing and empowerment. A family tragedy triggered my suffering from depression and anxiety+panic attacks. I was consumed by loss and grief, my sense of self was shattered. For the last three years I've been slowly piecing a new "me". I've been tracing my steps backwards, unlearning toxic behaviours and releasing outdated beliefs. It's been a journey of stripping down layers and coming back to my core, my heart, my soul. This is my life story of awakening, remembering my truth and becoming whole again. May it inspires you on your path!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s